Патрон

        Приема се, че роденият в Котел голям възрожденец, заслужил народен трибун и борец за църковни свободи се появява на белия свят около 1785 г. Неофит е монашеското му име, а по баща е Петров. Прозвището „Бозвели” е от по-късно време и както е уточнено означава „непокорен”, „буен”. Сам книжовникът в книгата „Славянобългарско детеводство” се подписва „Неофит Архимандрит Хилендарец” или „Архимандрит Неофит Петров Котленец” – в писмата си.
        Началните си стъпки в родния град бъдещият ратник за църковна независимост прави в атмосфера изградена от книжовните занимания на дамаскинаря Милко Котленски и поп Стойко Владиславов, от популярните в Котел два преписа на „История Славянобългарска”, от много активна и напредничева занаятчийско-търговска прослойка, която уверено кръстосва земите на Балканския полуостров в Мала Азия.
        Не знаем кога точно котленецът Неофит Бозвели се озовава в Атон като послушник в Хилендарския манастир. Навярно покрай монашеското си формиране тук Неофит Петров има възможност да получи известно образование да усвои славянското и гръцкото четмо и писмо. През 1813 г. от управата на Хилендар е натоварен с таксидиотска мисия за Свищов. Така попаднал в града той поставя началото на над двадесет годишна учителска дейност. От 1813 г. започва документираната, стигнала с отделни факти до нас, биография на Неофит Бозвели. Таксидиотството е колкото дълг, така и призвание. Пътуващите монаси осигуряват помощи и поклонници за своите манастири, но те разнасят и разпространяват ръкописи, книги и икони, стават учители, спомоществуватели и автори на издания, свързват отделни селища, пренасят духовен опит, вкючват се в борбата за цъковни свободи. Други известни таксидиоти са Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Гавраил Рилски, Архимандрит Пахомий и др. Те въплащават чертите и духовните хоризонти на възрожденската личност. Но Свищов се оказва за Неофит Бозвели не една от поредните му „спирки” в неговата подвижническа мисия, а градът край река Дунав се превръща едва ли не в негово второ родно място. Тук той идва като таксидиот, а го виждаме преди всичко в ролята на учител, на общественик и участник в гражданските разпри. Дългогодишният му престой съвпада с две от най-важните форми, чрез които тогава се изявява възрожденският подем – разцвет на школската книжнина и борбата за духовно-църковна самостоятелност на българския народ.
        Първата значителна проява на книжовника Неофит Бозвели е „Славянобългарско детеводство”, която е единствената отпечатана приживе книга – издадена през 1835 г. в Белград. Заради нея авторът извършва обиколка през 1835 година из цяла България, принуден е повече от година да пребивава в Сърбия. Тези нови моменти от биографията му способстват за активизиране на патриотичните чувства и идеи у Бозвели, за усвояване на чужд опит, за разширяване на духовните хоризонти. Така той се освобождава не само от предписанията за монашеско смирение и затвореност, но и от регионалната ограниченост на живота в един град.
        От особено значение в биографията на ратника за църковна независимост е престоят в Цариград през 1839 г. Тогава той спечелва за каузата си българската занаятчийска общност, осъществяват контакти с турското правителство, полага усилия да бъде назначен за владика в Търновската епархия. Опитът му завършва с неуспех – изпращат го за помощник на новоогласения митрополит в старопрестолния град Неофит Византиот. Унищожението, издевателствата, злоупотребите, на които става тук свидетел го довеждат до неизбежния конфликт. Неофит Бозвели временно се оттегля в манастира “Св. св. Петър и Павел” край гр. Лясковец, но през април 1841 г. бива арестуван. Патриаршията го заточва първо в Хилендар, а от пролетта на 1842 г. – в Зограф и преди бягството му през август 1844г. в манастира Дионисиат. Мярката е сурова и с тежки последици.
        През август 1844 г. Неофит Бозвели сам организира бягството си и с помоща на архимандрит Онуфрий Попович, напуска Атон и се озовава в Цариград. Отново търси подкрепата на българските занаятчии, сближава се с архимандрит Иларион Макариополски. Продължава борбата им църковна независимост. По време на затворническия си живот през 1841 – 1844 г. Бозвели написва съчиненията: “Просвещений европеец, полумершая”, “Мати Болгария и син Болгарии”, “Любопитно простий разговор”, но така и не ги издава, погълнат от обществено-политическите кроежи и борби. Напрежението около църковния въпрос и все по-решаващата роля на архимандрит Неофит Бозвели довеждат до второто му заточение в Атон. От април 1845 г. той е въдворен в Хилендар и по-късно в манастира Ларва, където при мизерни условия и духовен тормоз умира на 4.06.1848 година.
        Приживе Неофит Бозвели написва “Разговор на любородните”, “Здраваго разума разговор”, “Разговор с един бесарабски българин”.
        Името на Неофит Бозвели е пример в продължаващата борба за самостоятелност на българската църква. Съчиненията му започват да се издават от 70-те години и стават част от Възрожденската ни култура.

ХИМН НА УЧИЛИЩЕ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ” Неофит Бозвели е славно име на нашето училище любимо, което гордо и непоклатимо издига ръст до небесата сини. Училище, светиньо наша! Уверено напред ще крачим със знания, игри, задачи по дирите на Бозвели водача ни. Незабравим за всеки клас, о, миг свещен за всички нас! Звънецът пее с пълен глас: „Добре дошъл! На добър час!” Науката е крепост здрава, но преизпълнени със вяра, ще я превземем ний в надпревара! Училище, врати отваряй!